Прочетен: 2656 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2010 19:22
Във време на криза, всеки си свива бюджета, започва да харчи по малко. Фирмите – също. Много от тях осъзнават че идва трудно време за бизнеса им и първото което им идва на ум е да съкратят част от работниците – нормално за тях това е разход. При тези съкращения повечето хора си мислят че по добрите служители ше бъдат запазени за сметка не по зле представящите се но не винаги е така по три причини:
По добрите служители често имат собствено мнение и понякога противоречат на прекия си началник – особено когато той е случайно издигнал се или пък издигнал се в следствие на послушание и покорност проявена пред неговия началник. В такива случаи добрия служител бива пожертван в римето на ‘реда и дисциплината’ (официалното становище. Не официалното е че той просто е по голям главобол за началника си).
Освен това твърде вероятно е по добрия служител да получава повечко пари и освобождаването му би намалило малко повече разходите на фирмата.
В криза, особено сериозна криза, в компанията няма твърде много работа. Дори и малкото работа която има да се върши може да се свърши от по некадърен служител. Още повече че кадърният служител вече е проправил пътя и е показал какво трябва да се направи. Така че не толкова кадърния е достатъчно да е бил добро куче и да е внимавал какво прави касапина така да се каже за да свърши работа.
Във време на криза, ако добър служител оцелее съкращенията, не му е особено весело също. Е в по добро положение е отколкото този когото са изхвърлили на улицата безспорно. Но какво се наблюдава:
Поради намаляването на работата и последвалите съкращения, началниците започват да управляват по малко хора т.е. имат по малко подчинени. Те започват да изпитват несигурност - има ли нужда от мен моя началник като сега имам само двама подчинени (например) е натрапчивия въпрос който им се върти в главата. За да изглежда достатъчно зает и полезен началника започва да си пъха носа навсякаде и да ‘диша във вратът’ на подчинените си – така наречения ‘микро мениджмънт’. Ако човек е способен и е свикнал на относителна самостоятелност при взамането на решения и при това е бил успешен правейки това – ‘микро мениджмънт’ – ът може да му види сметката. Или пък началника започва да създава изкуствена работа само и само хората (включително и той) да изглеждат по заети, което отекчава до смърт добрия служител.
Не е добре в криза – а топла вода!!
А добре би било да е лято и живота да е лесен както е казал чичо Луи!
Поздрави от Родопите, приятелю!
Поздрави!
Поздрави!