Китайската борса претърпя 7% загуба за 30 мин. и продажбите спряха. Някъде през лятото на миналата година се случи същото. Започна търговията и нещата тръгнаха надолу, компартията се включи и забрани да се търгува. От тогава въведоха правило автоматично да се спира търговията ако нещата тръгнат много на зле (като 7% зле например).
Китайците се опитват да го играят на демокрация но още има бая път да бият. Демокрацията предполага доста голямо ниво на прозрачност и ненамеса на държавата. Както биха казали изпечените икономисти, „нещата се оставят на законите на пазара“. Верно, има и неприятни моменти с тези закони, като през 2008, когато почти се затри американската икономика (а и някои други покрай нея). Тогава държавата се намеси, но накрая, когато просто нямаше начин.
Разликата между двете събития обаче е, че главно в прозрачността. За събитията през 2008 се говори открито, анализират се, критикуват се и горе долу е ясно какво, защо и как е станало. За Китай общо взето никой нищо не знае - димна завеса. И това е типично за комунистическите държави. Да се показва само доброто и крие, лошото, недъгавото – като за умрял или добро или нищо.
И понеже излиза доста лошо за Америка и Западна Европа и почти нищо такова за Китай, Русия (там малкият Мук държи здраво юздите), Северна Корея, Куба и пр. , блоговите неандартали (като „Зеления Чорап“ например) правят некои много погрешни изводи.
