Прочетен: 2208 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2014 18:59
Baby Boomers – хора родени в периода след втората световна война между 1946 и 1964 година. В този период се отчита висока раждаемост предимно в страните от т. нар. ‚западен свят‘. Общо взето обяснението за този бум на раждаемостта е , че хората са се върнали от фронта и за започнали нормален семеен живот и съответните държави са осигурили условия за такъв.
Честно казано не бях чувал за този бум докато не заживях в Канада. Тука се говори доста за явлението главно защото много хора от това поколение се пенсионират и представляват проблем (евентуален) за държавата – с две думи, ще се дават много пари за пенсии.
В България и въобще в соц лагера такова явление май не е известно? Иначе предполагам, сега би потопило и без това едва кретащата пенсионна система. От лични наблюдения, като че ли то този период семействата са само от едно дете. Изключения май са само вторите бракове на хора имащи вече дете, създавайки второ за да закрепят втория опит за семейство. Спомням си как партията ‚насърчаваше‘ раждаемостта с ‚ергенски‘ данък а по едно време стигна до там, че спря продажбата на презервативи.
Та на фона на горното ми е малко смешно, четейки разните постове тук хвалейки комунистическия период. Как нямало гладни, ходело се всяко лято на море, на планина. Осигурен бил екзистенц минимум. Според мен в това беше проблема – повечето хора си бяха на екзистенц минимума. Хората имаха доходи колкото да се хранят, да се обличат и да си плащат сметките. За семейство с едно дете разбира се. Колко млади семейства живееха с родителите си в тази апартаменти като кутийки само. Майка ми и баща ми работеха допълнително само за да имаме нормален живот защото бяхме две деца. Ходенето на море и планина не би трябвало да е мярка за висок стандарт заради природните дадености на страната. Все едно кубинците да се хвалят, че ходят на море всяка година (и то по няколко пъти) или швейцарците, че ходели на планина. Още не мога да си обясня защо тъпчеха хората в тези малки апартаменти при положение че сме толкова малко народ на толкова много земя. А то, като че ли сме Япония?! Единствено мога да се съглася с ниското ниво на престъпност по онова време. Това май е едно от хубавите неща на тоталитарната система (май и при Хитлер престъпността е била рекордно ниска).
Това, че в пост комунистическа България нещата не вървят не прави комунистическия период толкова добър. По същата логика след освобождението от турско, в България населението плаща ужасно високи данъци ( за издръжка на княз, за собствена войска), страната влиза в две национални катастрофи заради некадърна политика. Това прави ли турския период по привлекателен? Вероятно и тогава някои са мислели по същия начин!
09.09.2014 21:01
За същия период сега се питам ние къде сме, примерно сравнено с нашите деди, нито държава нито икономика, нито международен престиж т.е. сме „в гъбите“.
Това че тогава сме загубили територии го наричаме „катастрофи“ а в посткомунизма губим народ и от кумова срама го наричаме, демографска криза а то всъщност е повече и от три катастрофи.
Социализма научи народа само на едно че „ЧЕ НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ДАДЕ“ работа, заплата и карта за бунгало на морето. Фалш 24 карата и вместо да се борим за правата си хукнахме по света да търсим даването, да се обиждаме от англето Фараш и чеха Чорни.
За съжаление в страната останаха простите, немощните и съвсем малко количество хора искащи промяна.
Тези които отидоха на гурбет направиха най-голямата услуга на далаверата и не случайно с минималната заплата или с 500-те лева разтухата е във виното за 1лв/л.
Факт е, че дори и тогава не е имало такава емиграция като сега. Може би хората са имали надежда за по добър живот въпреки това което се е случвало.
По света никой не дава :) ... това от личен опит. Но и не ти взимат това което е твое.
Факт е, че дори и тогава не е имало такава емиграция като сега. Може би хората са имали надежда за по добър живот въпреки това което се е случвало.
По света никой не дава :) ... това от личен опит. Но и не ти взимат това което е твое.
...или важното е дарбата да говориш/пишеш, аман бре.
Приятна вечер:)
Преди 130г не сме имали дипломация заради 500-те години липса на държавност, а сега губим ПАК заради слаба дипломация, след 45г Народна власт.
И като стигнахме до цитати ето и нещо мое:
„Победата, това е да се бориш!“
Не съм сколоннен да търся оправдания в историята. Ако повечето хора се придържат към цитата ти, сеганямаше да говодим този разговор.
Приятна и на теб!